Jul 06 2008
“Романът на Лизи”
Днес приключих със предпоследната издадена у нас книга на Стивън Кинг/последната е Колорадеца на издателство БАРД/.
Въпреки че я взех още декември 2007, имах да довършвам няколко книги, а и хубавите неща обичам да ги чета бавно 
“Романът на Лизи” има доста “автобиографични” елементи - писател който много пие и пише за да се избави от собствените си кошмари, въпреки че акцентът на книгата не е там де.
Иначе си мисля че някои работи са се изгубили леко при превода и че на английски звучат по различно, например за “Бумната луна”, “Кръвните Буми” или “ВЕДТСКЕН, миломое”.
Книгата е задължителна за всеки фен на Кинг, но мисля че не би допаднала много на тези които не са подвластни на неговите кошмари и съновидения.
Ако обаче издаде романа “Стръвни дяволи” под псевдонима Скот Ландън, ще го призная за Краля на писателския маркетинг , все пак той обича да казва че е важна историята, а не кой я разказва
Всичко е Ка.
Всичко е Ка, indeed.
“Като каза “автобиографичен” и си помислих за “Тъмната Кула” веднага
Явно обича да пише за себе си, в повече от една книга
(А “Кулата” беше доста добра… дори накрая ми се стори късичка, LOL!)”
Мишел изтрих ти без да искам коментара
Иначе нишката за писателя алкохолик я има в много от неговите книги, и ако човек прочете автобиографията му ще види че и той е бил зависим от алкохола в един даден момент.