Mikkro

Изложбата на Александър Иванов от 2 дена е инсталирана във Варна.

120 въздушни фотографии от България които трябва да се видят !!!

Както и да се прочетат невероятните му коментари към тях.

Изложбата ще е там до 27 август,в Морската градина, след което заминава в Пловдив за последно.

“High summer’s got me low down”

Лятото взе да преваля, и това почва леко да ми навява тъжни мисли, че въпреки глобалното затопляне,след има-няма месец и половина ще започне да захладнява,да се заоблачава, да се смалява все повече денят и да мирише на печени чушки в междублоковото пространство.

Любимия ми момент от годината е когато пролета преминава в лято.

Тогава един ден прекаран из пътищата на страната с фотоапарат ,кола и приятел, се равнява на стотици безсмислени и мокри ноемврийски дни.

Преди доста време бях чел за Бокаши компостирането и се ядосвах че още не се продава у нас, но от известно време фирма Екокомпост започна да го предлага.

Преди седмица си купих 2 килограма/9лв от Екокомпост/, и започвам да го пробвам.

Предимствата на този вид компостиране са няколко:

- Може да се компостира и в апартамент /в кофа на балкона например/

- Могат да се компостират и месни продукти, или поне така съм чел. Това вече ще ми е интересно да го видя, тъй като съм малко скептичен.

-Спомага за по бързото разпадане на отпадъците във градинския компостер.

-Предотвратява миризмите предизвикани от гниенето/при “балконските” компостери най вече/.

Повече подробности можете да прочетете в блога на Bokashiman

………..

От седмица слагам от Бокашито в един 3 литров буркан, пълен със обелки от краставици,домати,кафе и разни други боклуци/включително остатъците от едни крила от KFC/, и понеже го бях позабравил като го отворих вчера щях да падна - вътре беше пълно със някакви извънземни микроорганизми, като с просто око забелязах поне 3 вида непознати за мене спори,фънгъси и гъби

Въпреки гнусния му вид  цялото това  чудо не миришеше, или поне не толкова колкото се предполага от десетневни разлагащи се боклуци.

Снощи го изсипах в компостера, добавих и малко Бокаши, и сега ще следя какъв ще е ефекта там.

Дано тези експерименти някога бъдат оценени поне от общината, и да вземат да ми намалят данък “смет” ……….

Вчера минавам покрай една майка и около 5 годишното и момиченце, при което дочувам следната реплика : “хайде бе Яна, хайде че техниците за интернета ще дойдат и като не ни намерят ще видиш интернет на куково лято…”

Нас едно време ни плашеха с Торбалан, а сега ги плашат че ше им спрът достъпа до ресурсите на глобалната мрежа ?!?

Може вече да сте го виждали, но си позволявам да копирам тази снимка на Люлинска веранда от сайта на Антония

Did I say, cooool ???

Само аз ли забелязвам инопланетяните, които ни дебнат от крановете по тротоарите?!?

Днес приключих със предпоследната издадена у нас книга на Стивън Кинг/последната е Колорадеца на издателство БАРД/.

Въпреки че я взех още декември 2007, имах да довършвам няколко книги, а и хубавите неща обичам да ги чета бавно

“Романът на Лизи” има доста “автобиографични” елементи - писател който много пие и пише за да се избави от собствените си кошмари, въпреки че акцентът на книгата не е там де.

Иначе си мисля че някои работи са се изгубили леко при превода и че на английски звучат по различно, например за “Бумната луна”, “Кръвните Буми” или “ВЕДТСКЕН, миломое”.

Книгата е задължителна за всеки фен на Кинг, но мисля че не би допаднала много на тези които не са подвластни на неговите кошмари и съновидения.

Ако обаче издаде романа “Стръвни дяволи” под псевдонима Скот Ландън, ще го призная за Краля на писателския маркетинг , все пак той обича да казва че е важна историята, а не кой я разказва

Всичко е Ка.