Mikkro

Гледам че доста хора попадат на моя блог търсейки инфо за Жребчево, затова искам да ви покажа какви прекрасни екземпляри излизат на “влачене” със изкуствена примамка / като в повечето случаи използваме прекрасните рибки на Рапала /.

BTW - тъй като не съм много по яденето на риба, почти всички риби ги пускаме обратно. Просто такива прекрасни екземпляри заслужават да живеят .

Като стана въпрос за съседна Турция, освен многобройните крайбрежни курорти, едно от местата които всеки трябва да посети е Истанбул.

Град със около 13 милиона население, което в работни дни достига до 20 и кусур милиона заедно с приходящите работници, той наистина е един метрополис където има за всеки по нещо.

Независимо дали се интересувате от музеи, кулинария, шопинг или нощен живот, Истанбул определено няма да ви разочарова.

Моята препоръка е да ползвате многобройните групови екскурзии които се предлагат от нашите туроператорски фирми. Така ще ползвате по-ниски цени в хотелите, транспорта излиза почти без пари, не се притеснявате относно място за паркиране /а то хич не е за подценяване/, може да ползвате и някои безплатни екстри включени в цената на екскурзията / например пътуване с гемия до Принцовите острови/.

Цените там са близки до нашите, като изключение прави алкохола и кафето които са по скъпи , като еспресо почти е невъзможно да се открие, а кафеджиите ще трябва да се задоволят или с прочутото Турско кафе, или със шварц кафе или с техния прекрасен силен и ароматен чай.

Цените по магазините за дрехи също са сходни /освен ако не хванете някоя разпродажба/, като изключим обаче факта че асортимента по марковите им магазини е доста по голям от нашия и че някоя млада туркиня би ви показала без намек от досада целия асортимент на Lacoste и накрая, дори и да не купите нищо, тя пак усмихнато ви изпраща.

Ключова дума при задължителния пазарлък е “комшу”. Само при споменаването и някои продавачи почват да ти говорят на развален български, а други поомекват като разбират че не сте от Западна Европа и стават по приятелски настроени/въпреки че не разбирам защо изпитват такива симпатии към нас ? /.

Относно нощните клубове не съм много запознат, но предполагам че става купон.

Случвало ми се е на Истикля, в едно заведение намиращо се на четвъртия етаж, да дойде ДиДжея, черен американец от Ню Йорк който поразително приличаше на Карл Кокс, за да ни попита каква музика бихме желали да ни пусне.

Това се стана понеже на влизане попитахме сервитьора дали пускат силна музика, защото се усъмнихме че заведението прилича повече на клуб а не на пицария/каквото търсехме/, и решихме че просто сме се объркали.

След като му обяснихме на ДиДжея за какво става въпрос, той се засмя и цяла вечер ни пуска лежерни лаундж и чил-аут парчета.

После си мислех каква е вероятноста това да се случи и у нас………

В такъв голям град естествено има и неща на които може да се посмеете, този сладур го кръстих Carpetman, по аналогия със многобройните западни ‘Man-ове

Снимките са със ужасно качество, но са гаден скан от лента, изщракана със верния ми аналогов Пентакс.

По подробен пост, за това какво бихте могли да очаквате при организирана екскурзия, много добре е описала Елина Цанкова , на сайта patepis.com

Не съм против чуждиците, даже си мисля че донякъде обогатяват даден език / какво ли би представлявал Американския Английски без тях /, но множественото число на “шоурум” /!?!/, ми дойде някак си в повече!

Енджой, дет се вика на португалски

Сравнително рядко срещан, този ръчнофокусен, свръхширокоъгълен обектив е едно много добро бюджетно решение за начинаещи и средно напреднали любители.

Аз го купих за старият ми верен Пентакс МЕ Супер, но ми казаха че се справя добре и на цифрови тела. Освен на К байонет го има и за Никон и Канон FD.

Плюсове - добра изработка, метално тяло, добра оптика, компактен, евтин.

Минуси - Леко “маже” по краищата на кадъра, леко аберира /pincushion distortion/ , щеше ми се да беше на бленда 2.8, но тогава пък цената щеше да е друга.

Изводи - Ако ви попадне не се колебайте да го вземете. При цени на старо от 100-150 лева, този обектив представлява една добра сделка.

Съотношение цена/качество - 10/10

Ето и една снимка с обектива закачен на Пентакс МЕ Супер

Въпреки че напоследък се поде една вълна от негодувание против това , че се спекулира с теорията за Глобалното затопляне, аз мисля че на всеки здравомислещ човек му е ясно, че дори и това затопляне да е циклично, то ние така или иначе съсипваме безогледно природата.

Нещо, с което дори и Longanlon се съгласява, въпреки мнението му за Глобалното затопляне.

Като оставим настрана затоплянето, аз реших да дам малкия си принос за по бавното унищожение на природата като си хвърлям боклука разделно и даже минах едно ниво по нагоре - като си хвърлям и органичните отпадъци в моето собствено депо, сиреч компостера

Естествено, ако даден процес не е взаимоизгоден човек трудно би го правил доброволно и докато сортирането и хвърлянето на битови отпадъци засега го правя съвсем безкористно, то при компостирането на органичните отпадъци имам поне и причина, а именно получаването на висококачествен, 100% екологично чист хумус, за да наторявам зеленчуковата си градина.

И така след близо 4 месечно пълнене на компостера със трева, клони, листа, дървени стърготини, картон, остатъци от кафе, чай, хляб и всякакви зеленчукови отпадъци съм на път да получа първата си реколта натурален тор.

Основната информация относно процеса на компостиране може да намерите и в
сайта на ЕкоКомпост 

Да пусна още една снимка докато съм на тема язовир Жребчево.

Навремето са изселили няколко села, за да освободят място за язовира. Това е била старата селска църква, намираща се на един хълм над селото.

Всеки път, когато видя тази черква, незнайно защо се сещам за Йордан Радичков, Калиманица и неговите разкази и въпреки че лъха малко тъга от снимката, тя сега е обиталище на волни лястовички и щастливи врабчета.

От 25 април до 10 юни влезна в сила годишната забрана за улов на сладководна и черноморска риба.

Така и не успях да отида тази година допреди забраната, но сега планираме един морски риболов пък ще видим.

Снимката е от язовир Жребчево , едно от местата на които има доста прилични сомове и бели риби, а също и не лоши костурчета. Язовира е доста голям и подходящ за “влачене” на изкуствена примамка както и за риболов на “кльонк”.

Подходящи места за спускане на лодката има към залива “Свинарника”, откъм страната на подбалканския път, както и към мотел “Кончето”, откъм страната на Нова Загора. Иначе има и други места, но не е препоръчително ако лодката е на теглич, или не сте с по висока кола.

Подходящо време за риболов е март-април и септемри-октомври , през останалото време е много топло и има ужасно много мухи.

Наслука

Допреди 7-8 месеца си мислех че “компостер” има нещо общо с “компостьор”, сиреч перфораторите в градския транспорт, да обаче се оказа че бъркам и всъщност това е един прост, но ефикасен пластмасов контейнер, където можеш да си хвърляш всички органични отпадъци и те да се превръщат в тор.

Горе долу по това време открих и сайта на хората от www.ecocompost.bg и останах приятно изненадан от отношението им и от възгледите им за опазване на природата, който съвпадаха с моите.

Оказа се че и те си събират боклука разделно /нещо от което всички ме убеждаваха че няма смисъл/, гледат да ползват автомобил само при нужда /т.е. ходят повече пеша/ , избягват да ползват найлонови торбички и са фенове на www.gorichka.bg

Освен това са се нагърбили и с нерентабилната, според мене, задача да внасят 100% рециклирани компостери за домашно компостиране!?!

Тъй като живея в къща, и изхвърлянето на клони и окосена трева винаги ми е било проблем, реших да си взема един компостер.

За сега толкова, продължението в следващия пост.

ПП: Честит имен ден на всички именници!

Като стана въпрос за алтернативи на лятната почивка, другата близка дестинация е Турция.

Въпреки че комшиите бързо ни гонят по застрояване с бетонни хотели, имат и някой предимства.

Едно от тях, доколкото може да се счита за предимство, е че бреговата ивица е доста по-голяма от нашата и трудно ще ни догонят. Хотелските комплекси ги строят най-вече около курортните градове, а не вътре в тях.

Хотелите, или поне по-читавите, са сред облагородени паркове и зеленина, на фона на общо взето каменистото крайбрежие, морето им е доста по-солено и по-неприятно за къпане от нашето, но пък е доста по-благодатно за сърфисти и фенове на подводното гмуркане.

Минусите са, че са по отдалечени от България, и че до по-хубавите курорти е почти задължително да хванеш самолет, освен ако не искаш да се утрепеш от път /а за екскурзиите с рейс просто не ми се мисли/.

Като цяло турците са доста любезни и приятелски настроени, обслужването е добро /а след малко бакшиш, става още по-добро/.

Въпреки това не се препоръчва на млади, сами жени, да се разхождат, особено вечер.

По заведенията и магазините не знаят “няма” или “свърши”, ако нещо го няма на дадено място за секунди някое невръстно турче изтичва до съседа по магазин или кръчма и се връща с това, което си поискал.

Имат доста и добре запазени археологически забележителности, а предполагам и музей.

Снимката е от град Алания, симпатично градче на около 35 км. от Анталия, и един от най-югоизточни курорти, достъпни за организиран туризъм.

Пазарлъка разбира се е задължителен навсякъде